Самодостатъчност

Самодостатъчност
не е достатъчна
за днес.

Затворих всички врати,
зад сто ключалки
се заключих –
и теб при мене скрих,
притихнахме,
добре обучени
сме вече…
Пет маски преброих
и подредих –
за всеки ден да има…
Заключих се зад сто врати
и искам от света
да се изтрия…

Достатъчно ми е –
да бъда тук,
със теб.
Достатъчен ми е
домът ни.
Достатъчно ми е
да гледам през прозореца
света,
достатъчно ми е
да бъда
тишината
на съня ти.

Не искам да вървя
по заскрежени
тротоари,
не искам
в мъглата да
намирам
на слънцето цвета
Не искам студовете
на света,
не искам…

да тъпча мъртвите листа,
червени, огненокафяви,
зелено-жълтеникави,
охранени
охрени
орехови…

да виждам хора без лица –
забързани,
затворени,
убийственочерни
с черните дрехи
на отчаянието,
което не знаят,
че ги изяжда,
защото отдавна са изгубили
усещането за надежда…

Достатъчно ми е да бъда сам,
да бъда вечност
и тихо да изтичам
към безкрая на времето
в една отворена вселена…

Не искам да чувам
истерични гласове
от монитора на телевизора,
лаптопа,
смартфона,
гласове,
които изливат
отрова
в сивата кал
на мозъка ми

Не искам чуждото отчаяние,
страх,
умора,
безсилие
безмислие –
моите ми стигат,
напълно
достатъчни са –

не, не съм отчаяна от вируса;
не ме е страх, че ще умра,
че ще умреш;
не съм безсилна –
съпротивителните сили
на организма ми са налице
и знам, че ако трявба, ще…

не, не…
достатъчно!

Отчаяна съм от това,
че ми харесва –
да бъда с маска,
затворена,
отдалечена,
безконтактна –
да бъда вън,
вътре,
или
някъде там –
безпроблемна отломка от нещо –
безполезно,
безболезнено
отстранено
и нужно –
за оцеляването на цялото…

Една клетка,
изхвърлена от организма си съм –
самодостатъчна съм си –
да оцелея…

Не е достатъчно
за оцеляването
на цялото…

Непознат's avatar

About Габриела Цанева

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Публикувано на Импресия, Поезия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар