Monthly Archives: юни 2020

Разслоениетона ежедневиетозапочвапреди да се събудиш –първо дишаш студа на сивия здрач,който идва преди изгрева;после те убожда грохота на камиона,събиращ сметта от вчера,вонята е още далеч,вонятана деня, като вчера,който идва със студа на сивия здрачотпреди да се събудиш. Кошмарът на утрото … Има още →

Преминавам поредната граница –почти мимоходом, почти без да спирам.И когато преминах, виждам –граници няма,Тук няма нищо. Като в капка кехлибар заспивам –спряло време –цяла вечност… Относителното движение на съзнаниетоспрямо времето обезсмисляпосоката на времето. Покой и съвършенство…

Мъглата висимежду игличките на бора –като плътна паяжина,като умора. Шумът на градасе просмуква презбезоките капки –капсулован фойерверк,без фитил за запалване. заспивам върху ръцете ти –очите тежат, като стопено олово са,ирисите им, като куршуми изтичат,клепачите, разкъсани кървят,като взривени катедрали са. заспивам … Има още →

Стените пукат –като смачкан станиол…… шоколадови къщички,приказки,вещици –ужас зад всяка сричкаи врата… Дъждът изми стрехитеи страховете,мокри врабчетапърхат в калта –ще изкълваттрохитеот пътеките,ще заличатилюзиите низа връщане…

Птиците пируватв окосената трева –мирис на сено и есен… А е пролет,пролет е още,пролет е –устните ми изпръхват от вятъра,кожата ми боли от слънцето –пролет е –земята ощечака плодовете си,още чака най-дългия ден… Само изсъхналата тревае есен,само уморатав умовете ни… … Има още →

Пътят потъва в небето… Синьо слънце целува житата,острите връхчета на семената,острите връхчета на листата им… Облаци бършат ходилата ти,галят пръстите,полепват по прасците ти,по гърдите… Облаците пият влагата на кожата тии плачат –някъде вали дъжд с тръмотевиции картата е жълта,и картата … Има още →