Monthly Archives: май 2020

тихои кухо –все едновсички саотишли другаде,все едноднес започва пътят ни гледам те –лицето ти е покритос моите белезилицето ти –скъсана дреха,поела потта на страховете,които не изживяхме гледам те,търся се в бръчките ти…неизбродими саи падат върху мен –като мрежа тихои кухо … Има още →

Когато отворя очите си,ще те видя,знам…Горещо,парещо,знойно е в мрака ми. Когато отворя очите си –ще си там –като в споменами за теб,като лятото,залепнало под клепачите…Ще си там –морски бризслед който вървя,ще си капки по пясъкаи писък на чайка,ще си мирис … Има още →

Чукаш по стъклото –като пътник,останал в безлунието си…Чукаш –припряно-тревожно,настойчиво,властно…Тук съм,оглеждам се в огледалотона безлунието ти,търся те –виждам самоотражението на очите си,които пробиватграничната равнина междууюта мии стихията ти,проникват презповърхностното напрежение на капките…Тук съм.А ти? Чукаш по стъклото –настойчивои разрушително,като дъжд,койтоще отнесеповърхностния … Има още →

Цяла нощчаках дъжда…Чух вятъра,който шибаше върховетена боровете под прозореца,чух грохотана реката,която къртеше бреговете си…Видях мъглата –като дрипапокриваше посивелите хълмове…… и облаците –през дупките импрозираха звезди.Дъждът не дойде. И ти не идваш.Стоиш някъде там,в затвора си от тишинаи бездумие.Очите се превръщатв … Има още →

Още чакам да се събудиш,за да довършим оня разговор,който прекъсна преди вечност…Нощта влиза през щоритес пълния диск на луната…Лунни лъчи играят по лицето ти –каква романтика…Спиш –говоря ти тихо,ти мълчиш…Нощта през прозорецавъздиша със стона на вятъраи ромоленето на една забравена … Има още →