Monthly Archives: август 2017

Веслата тихо тракат, прегръщат мрака на водата, преглъщат мокра плът и разстоянията бягат… Гръбнакът скърца, крив като кобилица, мазолите потъват в дланите, бедрата хлътват на дълбоко, горчиви като разкаяние… Гърдите се издуват от безсъние, безсилни да се борят с въздуха, … Има още →

Заравям пръсти в косите ти, като в козината на куче – обичам те, потъвам в очите ти, чакам те – да се завърнеш, да ме прегърнеш, да спориш, да вриш – думите ти да смъкнат кожата ми – до мускул, … Има още →

оглеждам се в сълзата на дървото – залепнал спомен в кехлибар; задъхвам се под паяжинна мрежа – разкъсан стих се разпиля терорът на мерената реч мери ударите на сърцето ми – аритмия; коприната на кожата ти впреде нишките си в … Има още →

празник – празно е, вятърът свири в пустошта на душата ми; щастие? ще те стигна някога – когато миговете застинат.. спокойствие – тишината се утаява върху покривката на земята – както цветчетата на магнолията заспиват върху лицето ми

*** гръмотевицата се търкаля – камък по пързалка; след дъжда – тъга… капките блестят по ръбовете на тревата – не събирам диаманти, тичам по небесната дъга – въртележка от счупени играчки и синева *** новолуние – изядох захарната ябълка на … Има още →

през прозореца – сребърни струни – дъжд, или пълна луна? вън звъни хор от щурци; стаята лепне от тишина… нирвана за сетивата: тетивата на слуха хлипа изхлузена, виси, обесила лъка, до утре… копието на окото спи забодено някъде високо, до … Има още →

шосе, нажежено и жадно – като пустиня; мараня, като паяжина дими; някъде в края му спи старата къща – скърцащо стълбище, прах и буркани със сладко от бели смокини – кутия за спомени