Дните падат като есенни листа.
А е пролет, пролет, пролет.
Вятърът разнася аромата на трева
и дъждът блести – като напъпил ствол е.
Днес вали, вали, вали.
Цъфти плътта на голите дървета.
Няма слънце и звезди.
Днес Луната пак не свети.
Капки падат – като зелени стрели,
лятна буря наднича отвън, а е пролет.
Ела и ме вземи!
Изведи ме в дъжда…
Ако съм с теб – ще газим във водата голи.
Олуците ще бъдат водопади,
вадите край тротоарите – реки,
а локвите ще бъдат океани.
Ела и ме вземи,
изведи ме навън!
Ако съм с теб – дъждът няма да е кален.
Ще бъде пролетен и есенен и летен…
Небето няма да ми трябва –
очите ти ще бъдат моето небе.
Капки падат – като изживени дни.
Лятна буря фучи, а е пролет.
Ела и ме вземи,
изведи ме далеч!
Ако съм с теб – животът няма да е кален.
Ще бъде пролетен и есенен и летен,
а зимата ще бъде цветна.
Ела, изведи ме, насън…
Ще гледаме капките
с отблясъци от синьо,
вятърът ще свисти,
ще гони пясъците,
а облаците ще целуват морето.
Ела!
Върни ми дъжда,
мъглата,
върни ми солта на вълните…
Остави дланта си
върху главата ми,
спаси ме –
от експлозията на мислите.
Ела!
Ще тичаме в дъжда,
в мъглата,
в солта на вълните…
ще тичаме под слънцето на дланите ти,
които ще впиват вените си в мен
и нежно ще ме давят…
Ела и ме вземи.
Сега се давя –
в кално и в копнежи…
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva 