Аз съм пустиня,
нищо няма в мен –
нито влага, нито песен,
нито стрък трева,
синева,
няма огън, няма пепел.
Пустиня съм–
мираж,
страж
на тишината.
I
Нямам глава –
само очи –
като факли, като главни…
Светят в тъмното.
Палят пожари,
нищо не жалят.
Тичам по плажа с боси крака…
Тичам по пясък…
Или газя в снега?
Горят ходилата…
Тихо е.
Няма въпроси –
нито „накъде”,
нито „а после”.
Боси сме.
Носим се някъде без посока.
Зеят пробойни – като пропасти
в опропастените ни представи
за щастие,
за бъдеще,
за още…
Потъваме дълбоко в делника,
потъваме дълбоко в хляба.
Тестото им е лепкаво и меко,
завиваме се, топло ни е…
и тишина поглъща „трябва”.
Загърбваме това, което имаме –
което искахме,
бленувахме,
сънувахме.
И само трънища остават в дните ни,
а нощите са душни, сити сме.
II
Все по-дълбоко потъвам
в утробата на дните,
все по-навътре… попивам
тъмнина и дишам черно
огорчение…
Горчи…
Изгоря гърлото ми,
пресъхнало от дългото
мълчание…
Стих?
Стон…
Едничък звук,
във който да се вкопча.
Часовникът проблесна и изплю
секунда от бягащата вечност.
Дисплеят му се плези във нощта
нечут.
Капчукът ближе
замръзналата стряха
и думите хвърчат,
избягали от тишината…
Асоциации – корпорации,
олигарси, монарси,
народни герои на бял кон…
любимци, вождове, диктатори…
диктовки –
промиване на мозъци,
без мозъци…
думи, които се блъскат в стени,
глухи уши,
писано слово, без слово, без очи
безсловесност, безчовечност…
тълпи…
Пустинята настъпва с бързи стъпки.
Бяло.
Замръзване,
връзване…
одеяло, одежда,
надежда…
Спри!
Не се оглеждай,
продължи…
Живо, жило,
живот, ужилване,
пчели, плача, печал, печат,
тайна…
Тайфун, фуния –
водовъртеж, брътвеж
потъване, умиране,
рана, рамене, топлина…
Слънце,
простирам ръце…
протестирам
Отчаяние, бдение…
Одобрение?
Отново, новост, новина,
вина, опиянение,
вино (с мезета),
омерзение…
Пустинята настъпва с бързи стъпки.
Засипва ни,
под пясъците спим,
а някъде далече
тътне…
Сблъсък на олигархични структури.
Сблъсък на капитали, на интереси.
Сблъсък на пари.
Няма идеали, няма мечти.
Нищо не е чисто, нищо че блести.
About Габриела Цанева / Gabriela Zaneva
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства.
Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други.
Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).