Земята плаче

Небето като                                                 

похлупак се спуска над                             

нивята… Дъждът                                         

попи в пръстта… Птичи грак.                   

Гларуси летят.                                             

Мъгла пови реката…                                              

А гарваните                                                

кацат в рохката бразда…                            

Семена… Върви                                          

селякът като сянка                                      

след сеялката,                                              

дрънчат вериги върху                                

колела… Тупти                                            

сърцето му в ребрата…                               

Къде остана                                                 

младостта, когато смях                              

момичешки се                                             

сипеше в простора? Ах,                                                                            

камък… Строполи                                      

се старецът в пръстта… а                           

пари, като гръд                                           

земята. Приласкава                                    

го, като жена…                                            

Любов остана ли му?                                 

Вее вятърът                                                 

в мъглата… Затворил е                               

очи… Житата                       

светят в синевата на                                              

миналите дни           .                                             

Насилвана, линяла…                                              

Поена с кръв, не                                         

с пот, пустяла… и пак, и                            

пак… ограбвана…                                        

И пак – нехалите за                                    

нея я държат…                                             

Върви покрай реката                                 

в гъстата мъгла.                                          

И слуша – гъгне трактор                           

в тишината… Пак                                       

чужди я орат… И пак                                 

за него няма                                                

ни зърно, ни живот… ни…                                    

Тихо е. Денят                                                          

звъни далеч… Изправя                               

се човекът и                                                

чува тропот на коне.                                              

Те цвилят покрай                                       

него и милват с нежни                              

гриви потното                                            

чело. Просветва слънце…                          

Капките роса                                               

блестят като зора… и                                  

литват птици към                                       

небето. С крилете си                                  

отнасят духа                                                

на селянина… Пустош.

Земята плаче.

Непознат's avatar

About Габриела Цанева / Gabriela Zaneva

Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят", "Литературен свят", "Отвъд кориците" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010, 2025) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024), "Луна в огледалото" (лирика, хайбуни, хайга, ренсаку 2025), "Облачна поезия. Ренсаку с Microsorf Copilot" (ренсаку от 100 хайку и танка 2025).
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар