Едно тихо местенце в забързания свят наоколо.
В центъра на столицата, скрито в подножието на НДК.
Една каменна стена със стотици имена, малък параклис, няколко дървени пейки. И под всяка от тях – куче спи на кравай.
Пече слънцето, напича гранитните павета, пари и дървото на пейката, върху която седя.
Тихо е.
Като в друга Вселена.
Някъде, там, е глъчът на Града.
Бръмченето на пчела го заглуши. Докосна ме повей от птиче крило.
Мъж и жена спряха пред стената, отпуснали се върху бастуните си – търсят нечие име. Нечий гроб. Нечий живот.
Едно хлапе мина покрай тях – забързано по своите дела.
Майка с дете отминава тихото кътче – не го забелязва, устремена да намери покой другаде.
Старците си тръгнаха – вкопчили ръцете си една в друга… и в бастуните.
Жена без възраст спря пред кръста, въздъхна, препъна се и продължи по пътя си.
Тихо и свято е.
Кътче за спомени.
Искам да избягам от скверните си мисли – за работа, за пари, за успех.
И точно когато почти избягах от тях и духът на мъртвите ме докосна – като повей от птиче крило, осъзнах, че тези мисли не са “скверни”.
Осъзнах, че трябва да искам. И да се наслаждавам на този живот. И да го правя – все по-хубав – за мен и за другите.
Да искам – дом, с всичко, което цивилизацията ни предлага.
Да искам – работа, която да ми дава – живот, достойнство, и уважение.
Да искам – имот, от който да печеля, защото с труда си съм го придобила.
Да искам – пари, които да ми дават свобода – да искам и променям.
Да искам…
Тихо и свято е.
ИСКАМ.
Усещам, как хилядите имена, залепнали на стената горят.
И ИСКАТ.
Усещам – изгарящата ласка на Слънцето. Опиянявам се – от птичата песен и цветното ухание. Вятърът с хладни устни целува страните ми. Кучето под моята пейка се притиска в краката ми, щастливо в съня си.
И точно когато реших да сложа точката – видях, как една сврака кацна на отсрещната пейка и впери поглед в стената.
Дълго се взира в имената на мъртвите.
И отлетя.
Дълго останах след нея.
До стената с имената на хората, които са ИСКАЛИ.
About Габриела Цанева
Габриела Цанева е български поет, писател и издател. Родена в Русе, завършва Математическа гимназия „Баба Тонка“ със специалност "програмиране". Дипломира се като инженер-химик в ХТМУ – София. Защитава дисертация, за което ѝ е присъдена научната степен „доктор" в областта на техническите науки. Работи като журналист във вестниците "Народно земеделско знаме" и "Земеделско знаме" и като гл. специалист по хроматографски анализ. По-късно завършва право и работи като адвокат в Софийската адвокатска колегия до 2019 г. От 2003 година е член на Сдружението на българските писатели. През 2012 г. става редактор във в. "Литературно земеделско знаме". През 2018 г. регистрира издателство gabriell-e-lit и започва да издава "Картини с думи и багри" - списание за литература и визуални изкуства. Библиография: Публикува в списание „Родна реч“, във вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Народно земеделско знаме“, „Земеделско знаме“, „Литературен форум“, "Труд", "Словото днес", "Литературно земеделско знаме", електронните списания "Литернет", "Нова социална поезия", "Нова асоциална поезия", "Хайку свят" и други. Публикувани книги - „Миналото в мен“ (документална повест, 1994, 2010, 2019, 2020) „Догонвам бягащия ден“ (стихосбирка, 1998, 2019) „Треви под снега“ (роман, 2000; 2020) „Реши се и ще си свободен“ (есета и стихове, 2001; 2020) „Заскрежени птици“ (стихосбирка, 2008; 2011) „Шофьори“ (новела, 2008) „Врабче върху антената“ (стихосбирка, 2010) „Светлата пътека към звездите“ (стихосбирка, 2010) „Искам себе си“ (хайбун, 2011; 2021) „Състояния“ (хайга, 2013; 2020) „Бурята сплита ръце“ (стихосбирка, 2016; 2021) „Високосният ден“ (лирика, 2018; 2020) „Живота в стих събрах“ (сборник, 2019; 2020) „Стъпки по пламъци“ (лирика, хайбуни 2019; 2020) "Толкова е рано" (роман 2020) "Оскъдни дни" (лирика, 2020) "Нощта на щурците" (лирика, хайбуни, хайга 2021), "Кръстопът на сънища" (лирика, хайбуни, хайга, 2022), "Зад гърба" (лирика, хайбуни, хайга 2023, 2024), "Живея със седем котки. Ренсаку 100 хайку" в съавторство с Димитър Анакиев (хайку, хайбун, 2023), "През погледа ми" (литературна критика, коментари, обзори, есета, 2023, 2024)
Публикувано на Без категория и тагнато
Габриела Цанева. Запазване в отметки на
връзката.
Габриела Цанева / Gabriela Zaneva 